Съпоставка с...
Не ме оплаквай. Тиха е луната.
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.
Проклинам свойте земни прегрешения,
а ти щастливо дните си редиш.
Аз сея в себе си погнуса, отвращения...
А ти отново за любов твориш...
Не съм достоен с думи да оплитам.
От истините мога да горя.
Вместо участник, се превърнах в зрител.
Вместо да топля, вече те боля...
Наказан съм и кръста си ще нося.
Надянах сам аз трънните венци.
Заплюват ме днес моите въпроси,
пирони са самите ми мечти.
Нека любовта ми накълвана
в живота-моят кръст, да си виси.
Нека не възкръсва, а остане
урок за всички сбъркани съдби...
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.
Проклинам свойте земни прегрешения,
а ти щастливо дните си редиш.
Аз сея в себе си погнуса, отвращения...
А ти отново за любов твориш...
Не съм достоен с думи да оплитам.
От истините мога да горя.
Вместо участник, се превърнах в зрител.
Вместо да топля, вече те боля...
Наказан съм и кръста си ще нося.
Надянах сам аз трънните венци.
Заплюват ме днес моите въпроси,
пирони са самите ми мечти.
Нека любовта ми накълвана
в живота-моят кръст, да си виси.
Нека не възкръсва, а остане
урок за всички сбъркани съдби...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
