16 nov 2009, 0:27

Сърца на кръпки

  Poesía
880 0 0

Kафе и дим,
а аз презрян стоя и преправям стари лъжи.
Нагласям ги, дори и вярвам им
и ето, май по-малко боли?!

Но във мене крещи,
''Поне един ден ме мрази'',
колкото мразя те аз,
че нямаш капка вина!

 

Сълзи... Пази ги ти, но не за мен,
знам, ще ти трябват, все някой ден.
Ще има друг,
да доразбие пак онова,
дето съшиваш ти все след мен.
Сърце на кръпки - по-малко кърви,
сърце на кръпки - не спира,  кърви.

 

Уиски с лед,
мразиш се и ти, вече не вярваш в тези лъжи.
Премисляш ги, смееш им се ти,
но като че ли по-силно боли.

Но защо пак прости.
Поне един ден ме мрази,
колкото мразя те аз,
че нямаш капка вина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гихйх Фхлкйхо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...