Сърцата ни младеят

11 oct 2020, 12:19

Poesía » Filosófica

440 1 0

Съдбата ни поднася

живота на крака.

А време ни отнася

към бъдното с ръка.

Редуват ни се дните

със вечери в нощта.

На стаята стените -

изгарят ни мощта.

И всеки ден е залък,

преглъщан все със зор.

Че даже и на нарък -

косѝме своя двор.

А вечерите също,

са ехото на дни.

По мъжки е присъщо

да любим и жени.

Сърцата ни младеят,

душите ни - на път.

Мераците виреят -

на всеки кръстопът.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.