Сърцата ни младеят
817
1
0
Съдбата ни поднася
живота на крака.
А време ни отнася
към бъдното с ръка.
Редуват ни се дните
със вечери в нощта.
На стаята стените -
изгарят ни мощта.
И всеки ден е залък,
преглъщан все със зор.
Че даже и на нарък -
косѝме своя двор.
А вечерите също,
са ехото на дни.
По мъжки е присъщо
да любим и жени.
Сърцата ни младеят,
душите ни - на път.
Мераците виреят -
на всеки кръстопът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
