Сърцата ни младеят

11.10.2020 г., 12:19 ч.

Поезия » Философска

565 1 0

Съдбата ни поднася
живота на крака.
А време ни отнася
към бъдното с ръка.
Редуват ни се дните
със вечери в нощта.
На стаята стените -
изгарят ни мощта.
И всеки ден е залък,
преглъщан все със зор.
Че даже и на нарък -
косѝме своя двор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ще взема спомените с мен
Гори свещицата любов

Гори свещицата любов във нас, но пламъчето често лъкатуши... И мисля си дано не дойде час, когато то...
След сто лета

Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...
Къща от думи

И понеже не зная дали съм оттук, още в тъмните вечери стихове пиша. Дъждовете прииждат студени от юг...

Още произведения »