Сърце

В гърдите ми тупти сърце,

едно сърце испълнено с любов не с омраза,

далеч е от тази духовна зараза!

Сърце обичано, сърце ранимо,

едно сърце за всички, неделимо!

Сърце тъй лъгано за Вечната Любов.

То всеки път тупти за Любовта,

къде е тя ме пита то сега.

Очите,душата сигнал му дават,

да е щастливо те му обещават.

А то подскача силно в очакване на Любовта.

Дали реална тя ще бъде Сега?

Но понякога това е измислица голяма,

една голяма илюзия за двама.

Единият обича силно,а другия се възползва от това.

Когато Любовта е несподелена получава се така.

И после то се мъчи, боли го и се изтезава.

Дали ще настъпи и за него забрава?

Не, то помни.Не забравя!

Фалша, лицемерието и лъжите улавя.

То помни Истинската ,Първата Любов Голяма.

Такова силно чувство Няма!

Тупти за близки хора,най-много за Мама,

тя го е създала, това е Истината Голяма!

Типти сърце ,ти тъй понякога ранимо,

да наранявали са те,мое моторче любимо!

Тупти,бори се и търси любима,

аз вярвам че там някъде я Има!