4 abr 2021, 0:02

Сърце

  Poesía » Otra
496 5 8

Намерих си сърце на пътя,

захвърлила го беше ти,

от несполуки толкоз пъти

във него вярата изгу̀би.

 

Не веднъж излъгана остана

и не веднъж във нощите сама.

Затуй ли днес сърцето без пощада

изтръгна и запрати в пепелта?

 

Така без милост нямаш право,

да го потъпкваш, не, недей!

В гръдта си заключи го здраво.

Във него вярвай и живей!

 

И, колкото и мъка да почувстваш,

щастието, знай, ще е по сто!

Сърцето си на пътя не изхвърляй,

защото то от Бога е едно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...