Apr 4, 2021, 12:02 AM

Сърце

  Poetry » Other
494 5 8

Намерих си сърце на пътя,

захвърлила го беше ти,

от несполуки толкоз пъти

във него вярата изгу̀би.

 

Не веднъж излъгана остана

и не веднъж във нощите сама.

Затуй ли днес сърцето без пощада

изтръгна и запрати в пепелта?

 

Така без милост нямаш право,

да го потъпкваш, не, недей!

В гръдта си заключи го здраво.

Във него вярвай и живей!

 

И, колкото и мъка да почувстваш,

щастието, знай, ще е по сто!

Сърцето си на пътя не изхвърляй,

защото то от Бога е едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....