4.04.2021 г., 0:02

Сърце

495 5 8

Намерих си сърце на пътя,

захвърлила го беше ти,

от несполуки толкоз пъти

във него вярата изгу̀би.

 

Не веднъж излъгана остана

и не веднъж във нощите сама.

Затуй ли днес сърцето без пощада

изтръгна и запрати в пепелта?

 

Така без милост нямаш право,

да го потъпкваш, не, недей!

В гръдта си заключи го здраво.

Във него вярвай и живей!

 

И, колкото и мъка да почувстваш,

щастието, знай, ще е по сто!

Сърцето си на пътя не изхвърляй,

защото то от Бога е едно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...