13 ene 2007, 1:08

Сърце

  Poesía
988 0 1
Есента идва и си отива.
Дава път на тъжната и тежка зима.
Какво да правя?
Кой път да избера?
Цигулката на пътя що пее из града?
Не ще ме утешиш,
защото знам.
Аз виждам си лицето-маска
и ти го виждаш сам.
Нещо в мен се скъса
и заших го горе-долу.
Преди да осъзная,знаех,
че ще остане голо.
Голо като теб и мен.
Голо както всеки път.
Голо като туй що скъса се.
И голо като моя собствен път.
Облечи го в нещо твое-
то нуждае се от дреха.
А щом не ти принадлежи и не е мое-
ще има нужда от утеха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моя Милост Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересно!
    Браво!
    Дано го облече в нещо негово/нейно!
    Желая ти го от сърце за твоето сърце!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...