Jan 13, 2007, 1:08 AM
Сърце
Есента идва и си отива.
Дава път на тъжната и тежка зима.
Какво да правя?
Кой път да избера?
Цигулката на пътя що пее из града?
Не ще ме утешиш,
защото знам.
Аз виждам си лицето-маска
и ти го виждаш сам.
Нещо в мен се скъса
и заших го горе-долу.
Преди да осъзная,знаех,
че ще остане голо.
Голо като теб и мен.
Голо както всеки път.
Голо като туй що скъса се.
И голо като моя собствен път.
Облечи го в нещо твое-
то нуждае се от дреха.
А щом не ти принадлежи и не е мое-
ще има нужда от утеха!
Дава път на тъжната и тежка зима.
Какво да правя?
Кой път да избера?
Цигулката на пътя що пее из града?
Не ще ме утешиш,
защото знам.
Аз виждам си лицето-маска
и ти го виждаш сам.
Нещо в мен се скъса
и заших го горе-долу.
Преди да осъзная,знаех,
че ще остане голо.
Голо като теб и мен.
Голо както всеки път.
Голо като туй що скъса се.
И голо като моя собствен път.
Облечи го в нещо твое-
то нуждае се от дреха.
А щом не ти принадлежи и не е мое-
ще има нужда от утеха!
© Моя Милост All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!
Дано го облече в нещо негово/нейно!
Желая ти го от сърце за твоето сърце!