13.01.2007 г., 1:08 ч.
Сърце
Есента идва и си отива.
Дава път на тъжната и тежка зима.
Какво да правя?
Кой път да избера?
Цигулката на пътя що пее из града?
Не ще ме утешиш,
защото знам.
Аз виждам си лицето-маска
и ти го виждаш сам.
Нещо в мен се скъса
и заших го горе-долу.
Преди да осъзная,знаех,
че ще остане голо.
Голо като теб и мен.
Голо както всеки път.
Голо като туй що скъса се.
И голо като моя собствен път.
Облечи го в нещо твое-
то нуждае се от дреха.
А щом не ти принадлежи и не е мое-
ще има нужда от утеха!
Дава път на тъжната и тежка зима.
Какво да правя?
Кой път да избера?
Цигулката на пътя що пее из града?
Не ще ме утешиш,
защото знам.
Аз виждам си лицето-маска
и ти го виждаш сам.
Нещо в мен се скъса
и заших го горе-долу.
Преди да осъзная,знаех,
че ще остане голо.
Голо като теб и мен.
Голо както всеки път.
Голо като туй що скъса се.
И голо като моя собствен път.
Облечи го в нещо твое-
то нуждае се от дреха.
А щом не ти принадлежи и не е мое-
ще има нужда от утеха!
© Моя Милост Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво!
Дано го облече в нещо негово/нейно!
Желая ти го от сърце за твоето сърце!