Без пристан
бурята в душата...
Ковчег,
заровен във лъжата
на две възлюбени ръце.
Сякаш винаги
е бил човекът
края
на оназ пътека,
чийто път е все Сърце.
А тъгата,
криела се е във играта,
във която
любовта е без позлата...
© Александър Тодоров Todos los derechos reservados