19.05.2010 г., 23:18 ч.

Сърце 

  Поезия » Любовна
760 0 3

 

 

 

 

 

 

 

Без пристан

                         бурята в душата...

 

Ковчег,

            заровен във лъжата

 

на две възлюбени ръце.

 

 

Сякаш винаги

                         е бил човекът

 

края

          на оназ пътека,

 

чийто път е все Сърце.

 

 

А тъгата,

             криела се е във играта,

 

във която

                      любовта е без позлата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Александър Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??