Vladi_89 (Владимир Петков) Vladi_89 (Владимир Петков)
72
14 mar 2005, 20:09

Сърце часовник

  Poesía
1K 0 3

Стрелките спират

и бавно с тях умират

две вечно плачещи очи!

Бавно изтича последната минута,

а от моите очи не спира да вали!

Знам, че веч е късно да те спра,

за туй сърцето ми отива си сега!

Надеждата ми все пак остана,

че ще се завърнеш ти при мен засмяна,

но уви и таз лодка спира да върви!

Единствено стрелката в мен брои

и давя мъката си със последна чаша вино и сълзи.

Но ето край!

Часовникът спира да върви

и с последни сили

сърцето ми шепти

- Обичам те, помни!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0