Mar 14, 2005, 8:09 PM

Сърце часовник

  Poetry
1K 0 3

Стрелките спират

и бавно с тях умират

две вечно плачещи очи!

Бавно изтича последната минута,

а от моите очи не спира да вали!

Знам, че веч е късно да те спра,

за туй сърцето ми отива си сега!

Надеждата ми все пак остана,

че ще се завърнеш ти при мен засмяна,

но уви и таз лодка спира да върви!

Единствено стрелката в мен брои

и давя мъката си със последна чаша вино и сълзи.

Но ето край!

Часовникът спира да върви

и с последни сили

сърцето ми шепти

- Обичам те, помни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...