Vladi_89 (Владимир Петков) Vladi_89 (Владимир Петков)
72
Mar 14, 2005, 8:09 PM

Сърце часовник

  Poetry
1K 0 3

Стрелките спират

и бавно с тях умират

две вечно плачещи очи!

Бавно изтича последната минута,

а от моите очи не спира да вали!

Знам, че веч е късно да те спра,

за туй сърцето ми отива си сега!

Надеждата ми все пак остана,

че ще се завърнеш ти при мен засмяна,

но уви и таз лодка спира да върви!

Единствено стрелката в мен брои

и давя мъката си със последна чаша вино и сълзи.

Но ето край!

Часовникът спира да върви

и с последни сили

сърцето ми шепти

- Обичам те, помни!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0