14.03.2005 г., 20:09

Сърце часовник

1K 0 3

Стрелките спират

и бавно с тях умират

две вечно плачещи очи!

Бавно изтича последната минута,

а от моите очи не спира да вали!

Знам, че веч е късно да те спра,

за туй сърцето ми отива си сега!

Надеждата ми все пак остана,

че ще се завърнеш ти при мен засмяна,

но уви и таз лодка спира да върви!

Единствено стрелката в мен брои

и давя мъката си със последна чаша вино и сълзи.

Но ето край!

Часовникът спира да върви

и с последни сили

сърцето ми шепти

- Обичам те, помни!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...