18 oct 2007, 11:03

Сърце ли бе...

  Poesía
969 0 18
Сърце ли бе, което аз докоснах,
уж топло, а усетих хлад?...
Блуждаят вътре хиляди въпроси,
за нежност ненаситен глад...

Сърце ли бе това, което ти докосна?
Дали е цяло първо провери...
Раздавах - на парче, и то по много...
Останало ли е - и ти вземи...

Сърца ли са... омайни и красиви,
или във тръни изранени чак до кръв...
Сърца ли... благородни и щастливи,
или изтръгнатата помежду ни пъпна връв?

Сърца ли бяха... или суетата
на двама нарциси, пробудени в нощта?
Любов ли крием, или пък сърцата
предпазваме от нежност да горят?...

Сърца ли бяха, или просто думи?
Излишни май са... може и без тях...
Щом нежността съзната помежду ни
и двамата ни води към безмерен грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Щом нежността съзната помежду ни
    и двамата ни води към безмерен грях..."
    Само една жена с ГОЛЯМО и ОБИЧЛИВО сърце като твоето може да напише такива редове!Браво,Мила,стопли ми душичката с този стих!Поздрав и целувки от мен!
  • Благодаря ви много... Не, няма да изтръгвам ничие сърце, нито ще търся отговори на въпросите, които е по-добре да не зная... просто ще търся онази топлина, човечност и разбиране, която съществува само в истинското сърце...
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Наистина е прекрасно и смислено.Браво!!
  • Чудесно стихотворение.
    С много обич, Мила и Нежна.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...