Сърце на всичките окови

Dve (Две)
18 45

27 may 2009, 21:12

Poesía

569 0 0

таи си своя порив,

очаква кротко любовта.

Какво му сторих, какво му строих?

Далеч стоях и отстрани

подслушвах негови дихания

и знаех, че боли,

и знаех – бури се задават...

Той беше днес и утре.

Не беше никак съвършен

и в делничните звуци

остана смаян, притъпен.

Ножове вплитаха и в него

косите си от острота.

Обърквахме се, но не смеехме

да литнем

и да покорим света!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.