Сърце на всичките окови
Сърце на всичките окови
таи си своя порив,
очаква кротко любовта.
Какво му сторих, какво му строих?
Далеч стоях и отстрани
подслушвах негови дихания
и знаех, че боли,
и знаех – бури се задават...
Той беше днес и утре.
Не беше никак съвършен
и в делничните звуци
остана смаян, притъпен.
Ножове вплитаха и в него
косите си от острота.
Обърквахме се, но не смеехме
да литнем
и да покорим света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Две Все права защищены
