Сърце на всичките окови
таи си своя порив,
очаква кротко любовта.
Какво му сторих, какво му строих?
Далеч стоях и отстрани
подслушвах негови дихания
и знаех, че боли,
и знаех – бури се задават...
Той беше днес и утре.
Не беше никак съвършен
и в делничните звуци
остана смаян, притъпен.
Ножове вплитаха и в него
косите си от острота.
Обърквахме се, но не смеехме
да литнем
и да покорим света!
© Две All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
