12 dic 2010, 18:15

Сърце в сърцето ти положих

  Poesía
693 0 9

СЪРЦЕ В СЪРЦЕТО ТИ ПОЛОЖИХ

 

 

Не знам защо се хванах на хорото.

Аз съм вече ангел без крила.

И дявол без опашка.

С теб проникнах по-дълбоко във живота

и отново се опитах да летя.

Но насочиха прашки

и мятат камъни след мен,

за да ме върнат на земята.

Докоснах със измъчено сърце

сърцето ти. И стана свято.

И може би затуй от векове

хората повтарят:

„Красотата е кратка.

Тя не обича окови.”

„Не! – със ярост отговарям. –

Красотата диша толкова,

колкото е нашта обич!”

И сърце в сърцето ти положих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...