Сърце в сърцето ти положих
СЪРЦЕ В СЪРЦЕТО ТИ ПОЛОЖИХ
Не знам защо се хванах на хорото.
Аз съм вече ангел без крила.
И дявол без опашка.
С теб проникнах по-дълбоко във живота
и отново се опитах да летя.
Но насочиха прашки
и мятат камъни след мен,
за да ме върнат на земята.
Докоснах със измъчено сърце
сърцето ти. И стана свято.
И може би затуй от векове
хората повтарят:
„Красотата е кратка.
Тя не обича окови.”
„Не! – със ярост отговарям. –
Красотата диша толкова,
колкото е нашта обич!”
И сърце в сърцето ти положих.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
