24 sept 2009, 17:18

Сърцебиене по никое време 

  Poesía
549 0 5

В такава мързелива, златна сряда

очите ми приличат на морета -

зелено синкави, прозрачни, млади,

като искри в опашка на комета.

От мене тръгват влакове за всякъде,

звезди долитат края на небето,

а то горкото, гърбаво от чакане,

брои си ударите на сърцето.

Да може болката да си спести,

докосна ли го с пръсти зажаднели,

кой плаче с мраморни сълзи,

зазидан във самотните недели?

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??