Sarabi
97 el resultado
Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...
  603 
Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...
  770 
Колко рижо-златист листопад
по червени павета площадни.
Не сънувам. Във звук и във цвят
бродят гълъби тъжни и гладни.
До фонтана със липсващи лебеди ...
  573 
Небето е с копринено лице...
ухаят облаците на бадеми,
дъждовни капки с мънички ръце
гальовно се отъркват в мене.
Във всяка капка – шушчица тъга, ...
  731  13 
Тази необикновена случка публикувах преди година. Сега открих снимки, те говорят най-истински... Затова си позволявам отново да я споделя.
Сега вече не знам дали тази история изобщо се е случила. Може и да съм си я измислила, както често става, когато имам нужда от гимнастика на ума. Но не съм. Доко ...
  1142 
Едно такова... дребно чудо
(по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
осиротяла без костюма нов... ...
  611 
Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица. ...
  510 
Понеделник - светло начало,
меко син небесен плюш,
слънцето е разполовило
облака с меден ботуш.
Млечни точки на хоризонта ...
  622 
Вторникът ме дразни. Песимист.
Онемяха зимните врабчета.
Утрото - надраскан лист,
сто квадратчета - зверчета.
Нямам спомени. От вчера. ...
  598 
Заръмя този дъжд. Пак е сряда.
По пробития облак пробяга
сякаш тяло на гущер –
мокро зелено сребрист.
Всяка капка във сряда – ...
  667 
Какъв ужасен кестенов валеж...
Потропват като мънички войници,
с кафявите си, мъхести бодли,
прогонват уличните котки
от всички тъмни, есенни ъгли ...
  604 
Смокините са падащи сърца,
изгубени от птиците по пладне,
с зелени устни хладната трева
подхваща ги полека, да не паднат
на някой камък с остър ръб, ...
  651  12 
Изпопадаха тъжните лешници
по зеления мъх край реката,
непроронени скривам сълзите
и на камък ми стана душата...
Портокалово слънце притича ...
  865  11 
От светлите лунички на звездите
прикапва топъл, лунен мед,
прозрачно кехлибарени са им очите,
задрямват сутрин точно в пет...
Във северния ъгъл на небето ...
  751  11 
Дъждът притихна. Отваля...
Mустак помръдва старата лоза
и си отърсва капките зелени,
по гроздовете тихо спи дъждът
и чака слънцето, за да го вземе. ...
  552 
На Слънцето лимонените длани
докосна облак – перестo-горчив;
заплува бавно сякаш да го хване
в прегръдка хладна облакът щастлив.
Къде ти е оранжевото, Слънце? ...
  600 
По ръбчето на светлата ти риза,
(приличащо на прашен коловоз)
усмивката ти, хладната, заслиза
в третинката на тъжната ми нощ...
Заплиска дъжд – пречистващо начало, ...
  737  13 
Недей да търсиш пролетните ми очи...
Не са хвърчило, кацнало в брезите,
дали Морето капките брои,
преди да ги нарони по скалите,
като сълзи от плачещи русалки...? ...
  790 
Резен от дюля, тази млада Луна,
потреперва и облото рамо
залюлява си сянката, леко, едва
от небето се мъчи да стане.
Но къде ще избяга - не знае, ...
  578 
Във левия ми джоб – тефтер.
Три реда и рисунка на врабче.
Със палче някой е протъркал
кафявото му врабешко краче.
Минутите са капки портокал ...
  952  13 
Над шипковия храст танцува лудо
едно подобие на облак сив -
раздърпано, намръщено, сърдито,
подгонено от вятър нечестив.
Разпъна кожата си тоя облак, ...
  743 
По клоните – врабци. Не пеят.
Люлеят с тънички крачета
следобедните часове.
Перата им са сиви. И не греят
в синхрон със тая есенна дъга, ...
  458 
Горчат ми билките. Медът ми е солен.
На думите забравих красотата.
Увехна тихо в синия буркан
най-малкото парченце от луната,
което някой бе ми подарил. ...
  655 
Каква деликатна Луна...
наметнала златна жилетка.
Оплита спирали дъждът
във някаква вторнишка плетка.
Накапани, жълтеят покриви - ...
  603 
Това са облаците, дето влизат през очите ми,
а вятърът неловко се провира
по светлите им гърбове,
небесни капки - есенни пастири,
поливат свода на оловното небе. ...
  705 
А на Малдивите вали - какво?
Не ще е дъжд, щом тук се изваля,
навярно в карамеления залез
се спъна боса някаква звезда,
внезапно окуцяла от любов... ...
  696 
Щърбава, сива и хладна,
приютила в шепи врабци,
тая сряда е толкова жадна,
а слънчевите снопи – конци,
по които мъглата танцува. ...
  604 
Give me a little...
Днеска ми е сънено и топло,
но без теб не мога да сънувам;
сто луни зачеркнах на небето,
в тъмното, като в утроба, плувам. ...
  730 
Аз съм тих, есенен влак,
който мрази да спира на гари,
кашлям с глас, ръждавеещо благ
от изпушени гадни цигари...
Влача някакви дребни неща... ...
  1486  12 
От стъпките на босото ми детство
врабци крадат си гроздови зърна,
не спя, нахално свети ми луната
нащърбена, отслабнала и зла.
Събрах ти в шепи мъничко от тях, ...
  913 
Сякаш котешки стъпки лепи
тая златна монета в стъклото,
вее небето прозрачния шлейф,
лунна прашинка ми влезе в окото.
Рисувах ти най–юнските луни, ...
  604 
Градът полегна в дланите на здрача,
колите, като стари костенурки
отнасят спомените си в хралупи,
където спят с отворени очи...
Премигват сладко уморени ...
  903 
Омайно биле му свари
и тайно в чашата го сложи,
добави мъртъв блясък от звезди
и шарки от змийски кожи.
Превърза вените му със конец, ...
  662 
Душата ми е като лятна рокля,
провесена на нечий стар балкон.
Търкаля вятърът снежинки мокри,
но може ли душа да е заслон...?
На снежния ми бряг не кацат птици ...
  715  13 
Зимен полъх приседна в косите,
като шнола от цветно стъкло,
тихо прозорците дърпат очите си
от сребристото снежно палто.
Всички покриви стават на лодки, ...
  592 
Шушне вятърът, устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет, ...
  609 
Тия нови фенери – златни небесни очи
и росата по счупени плочки трепери,
а небето е стомна – сълзи…
По ъглите на старите къщи
свири вятърът сякаш с уста, ...
  801 
Тоя изгрев беше толкова розов,
мек бонбон в ноемврийски роман,
с тънки пръсти небето се блъска
в своя пъстър, кашмирен таван.
И изобщо не искам да тръгвам ...
  512 
Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата. ...
  1152  13 
Светът не свърши. Слънцето изгря.
Подобно паяжини, миглите ми просветляха
във карамелените длани на деня,
врабчета гладни от любов умряха.
Какъв килим от есенни листа, ...
  548 
Propuestas
: ??:??