Сърцебиене по никое време
В такава мързелива, златна сряда
очите ми приличат на морета -
зелено синкави, прозрачни, млади,
като искри в опашка на комета.
От мене тръгват влакове за всякъде,
звезди долитат края на небето,
а то горкото, гърбаво от чакане,
брои си ударите на сърцето.
Да може болката да си спести,
докосна ли го с пръсти зажаднели,
кой плаче с мраморни сълзи,
зазидан във самотните недели?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
