violently (Ася)
69 895
18 ene 2008, 15:48

сърценазидателно 

  Poesía
593 0 15

Цяла вечност прикривах окопите,

издълбани от минали сенки,

бях се зарекла да стъпвам на сигурно,

сякаш възможно е... Вречени

лъгахме щитове каменни,

капехме, пиехме себе си,

мостове пускахме, мрежи разплетени

галеха тръните вчерашни.

Дните измервахме в "колкото-толкова",

нощите - в "който-каквото",

нямаше място за мисли, капаните -

нови, заложени скоро.

Тъй я изкарахме тази, поредната

стара искра, отшумяла случайност,

малко порязани, боси си тръгнахме,

вече пораснали, грешни и даващи.

 

 

© Ася Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??