сърценазидателно
Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни,
капехме, пиехме себе си,
мостове пускахме, мрежи разплетени
галеха тръните вчерашни.
Дните измервахме в "колкото-толкова",
нощите - в "който-каквото",
нямаше място за мисли, капаните -
нови, заложени скоро.
Тъй я изкарахме тази, поредната
стара искра, отшумяла случайност,
малко порязани, боси си тръгнахме,
вече пораснали, грешни и даващи.
© Ася All rights reserved.
