Сърцето говори

Всеки ден мисля аз за теб

и изчезва обковалия сърцето лед, щом ме целунеш ти  и сбъднеш моите мечти.

Гледам залеза красив, а умът ми, необуздано див, не забелязва залеза красив, а вижда само на лицето ти усмив.

Та дори залезът невероятен не е толко' като теб прекрасен. Всеки ден, всеки час за теб мечтая аз.

Но мечтата си остава недостижима, дори душата да е непоколебима. Абе, получи се и рима, макар и да не е кой знае колко незабравима.
Обича те моето сърце и за теб умира моята душа. Протегни към мен свойте ръце и нека на Света възтържествува Любовта.