Nov 2, 2008, 1:44 PM

Сърцето говори

  Poetry » Love
1.6K 0 0

Всеки ден мисля аз за теб

и изчезва обковалия сърцето лед, щом ме целунеш ти  и сбъднеш моите мечти.

Гледам залеза красив, а умът ми, необуздано див, не забелязва залеза красив, а вижда само на лицето ти усмив.

Та дори залезът невероятен не е толко' като теб прекрасен. Всеки ден, всеки час за теб мечтая аз.

Но мечтата си остава недостижима, дори душата да е непоколебима. Абе, получи се и рима, макар и да не е кой знае колко незабравима.
Обича те моето сърце и за теб умира моята душа. Протегни към мен свойте ръце и нека на Света възтържествува Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...