5 sept 2007, 22:50

Сърцето ми е като маршируваща армия 

  Poesía
781 0 2
Сърцето - неопетнено.
Лицето - неподобрено.
Детето, момчето, скрития страх.
Наранена, жената от всички тях.
Отчаян този зов се прокрадва,
ти се предаваш на вятъра.
Той пак те изненадва.
Небето - студено.
Лицето - огряно от лъчи.
Детето, което стои и мълчи.
Ти ли беше на потока в началото?
Ти ли откри на живота воала? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??