Sep 5, 2007, 10:50 PM
Сърцето ми е като маршируваща армия
744
0
2
Сърцето - неопетнено.
Лицето - неподобрено.
Детето, момчето, скрития страх.
Наранена, жената от всички тях.
Отчаян този зов се прокрадва,
ти се предаваш на вятъра.
Той пак те изненадва.
Небето - студено.
Лицето - огряно от лъчи.
Детето, което стои и мълчи.
Ти ли беше на потока в началото?
Ти ли откри на живота воала?
И само небето ти се рони
и душата ти помни
победния щурм на любовта.
Ти го съзря и тъгата умря...
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
Усмивка - красива.
Сълзата - горчива.
Изпиваш и изпадаш в тъга.
Мъка те скрива и ти пак оставаш сама.
Наранена, душата пак търси вина.
И когато открива, тя не вярва в това.
Ти ме обичаше, не отричаше този факт,
но атаки последваха, стигна се и до тях.
Не се разделихме с мир,
всичко премина като на война.
Ти се заграждаш, затваряш, заяждаш
и не можеш да се отървеш от това.
А аз се прераждам, армия вграждам
дълбоко в моята душа.
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
Още веднъж ще се окъпем в битки,
не успяхме да спечелим даже нито една.
С твоите очи и твоите нови усмивки
сега ще пируваш в своята скъпа самота.
Още веднъж ще празнуваме тази победа,
ти спечели войната, но загуби душата.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не можеш да я спреш да те преследва.
Гордостта - несломена.
Душата - отегчена.
От хорската злоба, гняв или тъга.
Ти не предаваш и не представляваш
нито загубата, нито срама.
Детето, което остави самотно,
сега те гледа и ти си страхотна
в твоя звезден, почти победен миг
и твоите думи висят помежду ни
и тук моята армия пак нахлува с вик.
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
Лицето - неподобрено.
Детето, момчето, скрития страх.
Наранена, жената от всички тях.
Отчаян този зов се прокрадва,
ти се предаваш на вятъра.
Той пак те изненадва.
Небето - студено.
Лицето - огряно от лъчи.
Детето, което стои и мълчи.
Ти ли беше на потока в началото?
Ти ли откри на живота воала?
И само небето ти се рони
и душата ти помни
победния щурм на любовта.
Ти го съзря и тъгата умря...
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
Усмивка - красива.
Сълзата - горчива.
Изпиваш и изпадаш в тъга.
Мъка те скрива и ти пак оставаш сама.
Наранена, душата пак търси вина.
И когато открива, тя не вярва в това.
Ти ме обичаше, не отричаше този факт,
но атаки последваха, стигна се и до тях.
Не се разделихме с мир,
всичко премина като на война.
Ти се заграждаш, затваряш, заяждаш
и не можеш да се отървеш от това.
А аз се прераждам, армия вграждам
дълбоко в моята душа.
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
Още веднъж ще се окъпем в битки,
не успяхме да спечелим даже нито една.
С твоите очи и твоите нови усмивки
сега ще пируваш в своята скъпа самота.
Още веднъж ще празнуваме тази победа,
ти спечели войната, но загуби душата.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не можеш да я спреш да те преследва.
Гордостта - несломена.
Душата - отегчена.
От хорската злоба, гняв или тъга.
Ти не предаваш и не представляваш
нито загубата, нито срама.
Детето, което остави самотно,
сега те гледа и ти си страхотна
в твоя звезден, почти победен миг
и твоите думи висят помежду ни
и тук моята армия пак нахлува с вик.
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
© Христо Андонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И все напред, напред и нагоре,
докато намеря смисъл да се боря,
докато светът не стане по-различен.
Сърцето ми е като маршируваща армия,
не иска и не може да спре да обича.
поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Моите поздравления!