сърцето ми кърви...
тази вечер писа,
че чуства към мен
си нямал ти...
че всичко платонично е било,
че бил си с мен
заради едно легло...
сълзите капеха по пода,
в сърцето раната отвори
и сякаш земята се разтвори,
и към пропаст буташе ме ти...
за да падна в нея,
както в твоя плен...
и да се моля нощ и ден
утре да си пак до мен!...
но дори да дойдеш ти...
вратата затвори на моето сърце,
но от външната страна,
за да не нахлуе в мен твойта студенина...
и знай че винаги сърцето ще кърви,
щом сети се за теб и за твойте лъжи...
че чуства към мен
си нямал ти...
че всичко платонично е било,
че бил си с мен
заради едно легло...
сълзите капеха по пода,
в сърцето раната отвори
и сякаш земята се разтвори,
и към пропаст буташе ме ти...
за да падна в нея,
както в твоя плен...
и да се моля нощ и ден
утре да си пак до мен!...
но дори да дойдеш ти...
вратата затвори на моето сърце,
но от външната страна,
за да не нахлуе в мен твойта студенина...
и знай че винаги сърцето ще кърви,
щом сети се за теб и за твойте лъжи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весинцето без такава Todos los derechos reservados
