petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
18 sept 2008, 17:55

Сърцето ми не бе мишена лесна

906 0 27

Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.


Сърцето ми не бе мишена лесна,
макар по мен за кеф да стреляше.
С парче откъснато, самО, проплака
и прокърви, но... се съвземаше.


Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
Но не от теб, от него чух "Прости".
Към бездната политна ти, и ето -
стрелец си, единак... Щастлив ли си?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • izli4ko (Илзе Енчева)
    izli4ko (Илзе Енчева)
    "Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
    Но не от теб, от него чух "Прости".
    Да, Петя, обикновено така се получава... Обаче "Прости!" казват други стрелци-единаци! Значи... Ирония, но си е истина.
    Силно, много силно!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Страхотен стих! Поздрав, Петя!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Хм!
    Ами лирическата е сама-останало и е единствено присъствието на природата!
    Ех, може, но се опитва да избяга!
    / а колко успява, е друг въпрос/
  • milanoff (Ми Ки)
    milanoff (Ми Ки)
    Сърцето ми е ябълка, мишена,
    ти опъни лъка и стреляй,
    ако пропуснеш не дай боже, денем,
    нощем ми постели постеля.

    Или на плажа, при морето дето диша,
    там под, звездите мигащи невинно,
    ела и ода звездна аз ще ти напиша,
    сценарий на едно неземно нямо кино.

    Там главните герои ще сме ние,
    макар и със сребро в косите...
    Наздраве, всекиго не каня на ракия,
    отпий, аз ще ти споделя мечтите си!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Отново благодаря и ви прегръщам!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0