18 сент. 2008 г., 17:55

Сърцето ми не бе мишена лесна

910 0 27

Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.


Сърцето ми не бе мишена лесна,
макар по мен за кеф да стреляше.
С парче откъснато, самО, проплака
и прокърви, но... се съвземаше.


Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
Но не от теб, от него чух "Прости".
Към бездната политна ти, и ето -
стрелец си, единак... Щастлив ли си?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
    Но не от теб, от него чух "Прости".
    Да, Петя, обикновено така се получава... Обаче "Прости!" казват други стрелци-единаци! Значи... Ирония, но си е истина.
    Силно, много силно!
  • Страхотен стих! Поздрав, Петя!
  • Хм!
    Ами лирическата е сама-останало и е единствено присъствието на природата!
    Ех, може, но се опитва да избяга!
    / а колко успява, е друг въпрос/
  • Сърцето ми е ябълка, мишена,
    ти опъни лъка и стреляй,
    ако пропуснеш не дай боже, денем,
    нощем ми постели постеля.

    Или на плажа, при морето дето диша,
    там под, звездите мигащи невинно,
    ела и ода звездна аз ще ти напиша,
    сценарий на едно неземно нямо кино.

    Там главните герои ще сме ние,
    макар и със сребро в косите...
    Наздраве, всекиго не каня на ракия,
    отпий, аз ще ти споделя мечтите си!
  • Отново благодаря и ви прегръщам!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...