Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.
Сърцето ми не бе мишена лесна,
макар по мен за кеф да стреляше.
С парче откъснато, самО, проплака
и прокърви, но... се съвземаше.
Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
Но не от теб, от него чух "Прости".
Към бездната политна ти, и ето -
стрелец си, единак... Щастлив ли си?!