18.09.2008 г., 17:55

Сърцето ми не бе мишена лесна

Поезия » Любовна

907 0 27

Намерих се след хилядите думи,
които с лекота към мен изстреля.
Пробойна ли? Успях да я затворя,
щом тишина иззидах помежду ни.

Сърцето ми не бе мишена лесна,
макар по мен за кеф да стреляше.
С парче откъснато, самО, проплака
и прокърви, но... се съвземаше.

Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
Но не от теб, от него чух "Прости".
Към бездната политна ти, и ето -
стрелец си, единак... Щастлив ли си?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

izli4ko (Илзе Енчева)

"Сега - сама! И вятърът ми е приятел само!
Но не от теб, от него чух "Прости".
Да, Петя, обикновено така се получава... Обаче "Прости!" казват други стрелци-единаци! Значи... Ирония, но си е истина.
Силно, много силно!

2008-09-22T13:42:16+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Страхотен стих! Поздрав, Петя!

2008-09-21T13:04:55+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хм!
Ами лирическата е сама-останало и е единствено присъствието на природата!
Ех, може, но се опитва да избяга!
/ а колко успява, е друг въпрос/

2008-09-21T10:17:53+03:00
milanoff (Ми Ки)

Сърцето ми е ябълка, мишена,
ти опъни лъка и стреляй,
ако пропуснеш не дай боже, денем,
нощем ми постели постеля.

Или на плажа, при морето дето диша,
там под, звездите мигащи невинно,
ела и ода звездна аз ще ти напиша,
сценарий на едно неземно нямо кино.

Там главните герои ще сме ние,
макар и със сребро в косите...
Наздраве, всекиго не каня на ракия,
отпий, аз ще ти споделя мечтите си!

2008-09-20T18:18:25+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Отново благодаря и ви прегръщам!

2008-09-20T17:52:28+03:00