Сърцето ми не е крайпътен хан...
Сърцето ми не е крайпътен хан,
да влезеш, да се стоплиш малко
и после кротичко да си отидеш.
Сърцето искам за теб да бъде храм,
влезеш ли, завинаги оставаш там.
Сърцето мое не е одежда топла,
да я наметнеш на себе си небрежно
понякога, когато съдбата е студена.
Сърцето ми за любовта е плащеница.
Положиш ли я, за святост е родена.
Сърцето не е и просто огнен факел
да го запалиш, пътя си да осветиш,
безпризорни страховете да прогониш.
Сърцето ми за теб, любов, е клада.
Запалиш ли я – там ще изгориш.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados