6 ene 2012, 13:17

Сърцето ми вземи

  Poesía » Otra
685 0 1


Сърцето ми вземи

Обичам… вечерите с книга във ръка -

да виждам нови светове, пространства и земи,

безстрашно да преплувам сам бушуваща река,

за да остана с теб – сърцето ми вземи.

 

Вземи каквото е останало – парчета

от спомени, надежди и любов...

Вземи и дните ми, когато бях момчето,

за битката с оковите готов...,

когато бях захвърлен, изоставен,

одумван, обвиняван – с право или не…,

вземи ме и ме укрепи изправен

със вдигната глава и силни рамене.

Да виждам по-далеч – отвъд морето,

да чувам ангелските гласове,

да вдишвам аромата на небето

и да държа във шепите си ветрове.

 

Това е краят. Книгата дочитам.

Написаното ясно е във нея -

достатъчно ми е да те обичам,

а другото – все някак ще успея.

 

Но ти сърцето ми вземи, сърцето…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Славков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "достатъчно е да те обичам...
    но ти сърцето ми вземи!"
    Прекрасно!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...