paula (Паула Петрова)
72 926
2 oct 2009, 0:09

Сърцето мое 

  Poesía
718 0 7

Сърцето влюбено, безпомощно ридае

и свило се като мъничко дете...

Прошепнало "обичам те"... Не знае,

че присмех ще получи то в ответ.

 

И скрило се... обвило се във дрипа,

трепери цяло, мъчи се... Ще спре!

Ранено силно, тихичко си хлипа

и иска всичко с него да умре.

 

А топла думичка му трябва само,

милувка нежна, малко светлина,

одежда нова, силно мъжко рамо...

за да тупти и има топлина.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Рамото ми не е мъжко, но топлата дума - имаш я! Поздрави
  • Хареса ми!
  • Благодаря на всички от сърце! Бъдете живи и здрави и с големи сърца!
  • Напоследък ,чета твои стихове и много ми харесват.Така е със сърцата имат нужда да обичат и да бъдат обичани.
  • Като те гледам на портрета,
    същинска Жулиета, -
    не ти вярвам на сърцето.
    Сигурен съм, че е светло!
  • "МЪНИЧКО",АКО СЕ ЗАМЕНИ СЪС "ЗАБРАВЕНО",НЕЗНАМ...САМО УСЕЩАНЕ.ПОЗДРАВ.ДРУГОТО Е ...(6)
  • Нека бъде по-смело сърцето и да не се плаши от присмехулниците!
    Дано откликнат на неговата любов и да усети топлината на обичания човек!
    Поздрав за стиха, Паула!
Propuestas
: ??:??