"Сърцето плаче повече от очите"
От очи не капе колкото от сърце,
стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере.
Очи плакнат се с вода,
когато за клепачите им набола се е тъга.
Търкулват по бузи кълба мръсотия,
леят я, леят, докато кранчето им секне, спира.
Спомените им ценни едно място ги побира,
складът на червената музикална кутия.
Очите издават неговите стонове,
замръзнали в точка, сочат за тамошните снегове.
Шарят, да не гледат, свиват се, ...