Feb 26, 2015, 9:15 AM

Сърцето плаче повече от очите 

  Poetry » Other
405 0 0

"Сърцето плаче повече от очите"

 
 От очи не капе колкото от сърце,
стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере.
Очи плакнат се с вода,
когато за клепачите им набола се е тъга.
Търкулват по бузи кълба мръсотия,
леят я, леят, докато кранчето им секне, спира.
     Спомените им ценни едно място ги побира,
складът на червената музикална кутия.
Очите издават неговите стонове,
замръзнали в точка, сочат за тамошните снегове.
Шарят, да не гледат, свиват се, 
но, пази Боже, ако в гърдите сляпо не бе,
така щеше да се надере,
да ридае от болка като магаре,
ала пак здраво поти сърцевината чело,
разваля ритъм, роши си спокойствието.
 Болно е, когато в очите светлината се сгъстява,
всичко в тъмнилка, така не се преживява,
но и да лекуваш сръчко, кога траур го завладява,
как стене от болка, всичко заглушава.
Докато за воплите на очите край има,
гнездило някога в него, сърцето търси му милостиня.
Очите лягат, намират покой,
 а то без ропот тропа си без застой.
Те влюбени, мигат недоглеждайки, вече размислят,
то заплюло, дълбоко в джобовете пуска, ципове се дигат.
Що за смелост имаш ти,
така търпиш побои зверски,
 нечовешки върху теб сеч,
очите сега сухи, мокрото е помен далеч,
а ти в облак от влага, 
поддържаш искрицата топлина под ръкава.
Блага е твоята мисия да браниш,
търсиш трохи любов да се храниш.
Скърбиш тайно, 
понякога ехото ти е безкрайно,
мечтаеш за едно топло одеало,
 което да държи някой като надникваш в задното си огледало. 
 
 
2015г.
 
третият 

© Третият All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??