26 февр. 2015 г., 09:15

Сърцето плаче повече от очите

596 0 0

"Сърцето плаче повече от очите"
   От очи не капе колкото от сърце, стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере. Очи плакнат се с вода, когато за клепачите им набола се е тъга. Търкулват по бузи кълба мръсотия, леят я, леят, докато кранчето им секне, спира.      Спомените им ценни едно място ги побира, складът на червената музикална кутия. Очите издават неговите стонове, замръзнали в точка, сочат за тамошните снегове. Шарят, да не гледат, свиват се,  но, пази Боже, ако в гърдите сляпо не бе, така щеше да се надере, да ридае от болка като магаре, ала пак здраво поти сърцевината чело, разваля ритъм, роши си спокойствието.  Болно е, когато в очите светлината се сгъстява, всичко в тъмнилка, така не се преживява, но и да лекуваш сръчко, кога траур го завладява, как стене от болка, всичко заглушава. Докато за воплите на очите край има, гнездило някога в него, сърцето търси му милостиня. Очите лягат, намират покой,  а то без ропот тропа си без застой. Те влюбени, мигат недоглеждайки, вече размислят, то заплюло, дълбоко в джобовете пуска, ципове се дигат. Що за смелост имаш ти, така търпиш побои зверски,  нечовешки върху теб сеч, очите сега сухи, мокрото е помен далеч, а ти в облак от влага,  поддържаш искрицата топлина под ръкава. Блага е твоята мисия да браниш, търсиш трохи любов да се храниш. Скърбиш тайно,  понякога ехото ти е безкрайно, мечтаеш за едно топло одеало,  което да държи някой като надникваш в задното си огледало.      2015г.   третият 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Третият Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...