Сърцето плаче повече от очите
"Сърцето плаче повече от очите"
От очи не капе колкото от сърце, стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере. Очи плакнат се с вода, когато за клепачите им набола се е тъга. Търкулват по бузи кълба мръсотия, леят я, леят, докато кранчето им секне, спира. Спомените им ценни едно място ги побира, складът на червената музикална кутия. Очите издават неговите стонове, замръзнали в точка, сочат за тамошните снегове. Шарят, да не гледат, свиват се, но, пази Боже, ако в гърдите сляпо не бе, така щеше да се надере, да ридае от болка като магаре, ала пак здраво поти сърцевината чело, разваля ритъм, роши си спокойствието. Болно е, когато в очите светлината се сгъстява, всичко в тъмнилка, така не се преживява, но и да лекуваш сръчко, кога траур го завладява, как стене от болка, всичко заглушава. Докато за воплите на очите край има, гнездило някога в него, сърцето търси му милостиня. Очите лягат, намират покой, а то без ропот тропа си без застой. Те влюбени, мигат недоглеждайки, вече размислят, то заплюло, дълбоко в джобовете пуска, ципове се дигат. Що за смелост имаш ти, така търпиш побои зверски, нечовешки върху теб сеч, очите сега сухи, мокрото е помен далеч, а ти в облак от влага, поддържаш искрицата топлина под ръкава. Блага е твоята мисия да браниш, търсиш трохи любов да се храниш. Скърбиш тайно, понякога ехото ти е безкрайно, мечтаеш за едно топло одеало, което да държи някой като надникваш в задното си огледало. 2015г. третият
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Третият Все права защищены