Сърцето спряло

Сърцето не бие,
откакто те няма.
Душата се крие
и тайно ранява.

Птиците плачат
за мен, и за теб.
Гарвани грачат
с гласа си проклет.

Псуват, проклинат.
Палят ми душата.
Бавно в мен убиват
шума и тишината.

Устните горещи
днес са като лед.
Вечеряме на свещи
за последно с теб.

Ръцете треперят,
краката - сковани.
Дали ще намерят
любов във кръвта ми.

Дали, кажи, остана
чувство няк'во в мен
или мъртъв на дивана
"живея" ден за ден?

Дали сърцето, спряло,
за теб ще затупти?
Или вече е изгоряло...
Мъртво в пламъци