22 mar 2010, 13:38

Сърна

  Poesía » Otra
652 0 3

кому е нужно това
да се впуснете като гладни тигрици
да захапете

изостаналата сърна
по изпънати мускули като спици
да наплюнчите
раната със ензими които разграждат плътта
да я блъскате
с тежките лапи на думите
глупавата сърна
дето своята болка и слабост показва
неочаквано
простотата ù злобно наказвате
като смазана
се търкулва пред ваште обиди на хълбок
на милостта ви остава
белия дроб със свистене поемайки въздух
а от кръвта ù покълват
жалки рими
като стихове се промъкват
и в маранята
край нея предсмъртно
потръпват

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...