22 mar 2010, 13:38

Сърна

  Poesía » Otra
653 0 3

кому е нужно това
да се впуснете като гладни тигрици
да захапете

изостаналата сърна
по изпънати мускули като спици
да наплюнчите
раната със ензими които разграждат плътта
да я блъскате
с тежките лапи на думите
глупавата сърна
дето своята болка и слабост показва
неочаквано
простотата ù злобно наказвате
като смазана
се търкулва пред ваште обиди на хълбок
на милостта ви остава
белия дроб със свистене поемайки въздух
а от кръвта ù покълват
жалки рими
като стихове се промъкват
и в маранята
край нея предсмъртно
потръпват

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...