Из гората гъста и влажна,
между бодливи храсти и зелени треви,
младият ловец провира се
и пушката си здраво държи...

Шест часа ходил бе, но нищо
не успя да чуе - камо ли да види,
но не искаше да се прибира -
от скоро беше той ловджия...

И тъкмо гората разреди се
и излезе на една поляна,
погледът му принизи се
до падина с лайка постлана...

А там кротко сред зелената трева,
спокойно пасеше красива сърна...
нежна, грациозна, невинна бе тя,
неподозираща още за свойта съдба...

...........................

Пушката в ръцете затрепера му,
но бързо овладя се той..
след малко изстрел произведе,
отекващ като вълчи вой...

Но как бе станало? Нали се уж точно премери...
Дали защото пушката пък затрепера...
в тревата се свлече ранена сърната
и само тъй силно и жално проплака...

Младият ловец изтръпна,
пушката отново затрепери,
но този път да цъкне спусъка
така и сила не намери...

Тичешката побърза към мястото
и погледна ужасен в тревата... 
А очите и черни и влажни го гледаха...
Видя той скръбта и тъгата...

Дори не я погледна повече...
а след малко  чу се само удар тъп
и пушката строшена пръсна се
около един вековен дъб...

И тръгна назад, откъдето дойде,  
и искаше му се да се обърне,
но не можа и продължи напред
и никога нямаше да се върне...

 
И така ловецът си отиде,
а сърната продължаваше да плаче...
И този нежен, мил, предсмъртен плач
разнасяха горите чак до здрач...