Без любов,само с обич живях.
Вместо огнена страст опознах
кротостта на притихнали птици
Прегръдки топли,
грейнали зеници.
Няма безумие,
има грижовно отдаване.
Вместо сливане на души –
мълчаливо прощаване.
Мислех,че обичта е любов
под карнавална маска,
с пъстри одежди
и с имидж нов.
Неразгадана
като рисунка от Наска.
Не Го срещнах,а Го видях.
В ранен следобед прелетя
покрай панелната ми тераса.
Срещата бе неочаквана,
без нагласа .
Дали пък от изненада не полудях?
Заскачах и неистово закрещях.
Дойде! Ти,който Си винаги с мене,
който чрез слово Началото
сътвори
и с промени Света обнови.
Създаден Си да сътворяваш
и Себе Си до край да опознаваш
Като горящи факли
Клетките ми започнаха да греят,
а сърцето немее ...
Сърцето препуска
и обикаля Земята.
Армия от Неврони
е в центъра на Играта.
Докато Любовта ме оседлава
И ме води за юздата.
Невиждана,нечувана,неказана Любов,
но с хералдическите знаци на величие
Неуподобена,неприличаща на никоя.
И несравнима със човешката любов
тъй както крясъкът на гарван
с майчин зов
Тая Любов напомня Себе Си.
Една безкрайна върволица от признания.
Събудили във мен желания
да се разтворя като лакмус от страдания.
Със светли знаци и безбройни проявления -
по земна твърд и по небе
отправят взор към мен
творения ,
които всяка нощ върху фасадите трептят.
Невероятно странни изкушения.
Неземни светила окол мен,
превърнали нощта на ден
в среднощни бдения...
Моя Любов невинна като гукане на пеленаче.
По теб душата устремена плаче
от невъзможност за осъществяване до край.
Изпълнена с тъга щастлива
и тъговно щастие
тя плаче както росно
плачат ружите през май.
Любовна нощ
щом в късен час изгрее
Духът на Любовта
трепти от страст
Духовна длан
с човешка длан се вплитат
Не искат нищичко
и нишичко не питат
Два духа влюбени
се реят сред пламъците
на любовни клади
в едно пространство
без прегради...
..
© Диана Кънева Todos los derechos reservados