Със едно крило…
Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти,
а беше есен, топло във душата,
загледах се във старите следи,
отвеждайки ме пак към светлината.
Във центъра разперила ръце
на глас извиках старите си тайни,
отключи се заспалото сърце,
избликна през очите ми омайни.
Разбрах защо съм със едно крило,
то лявото било във Него –
защото двама винаги в Едно
лекуваме космическото его.
И зная този път ще издържим,
пришпорили небесните стихии,
един във друг когато се вклиним,
внезапно ще се върнат вси светии.
Забравен ще е всеки тъжен спор,
житейското игрите ще измести,
а добротата пак ще е закон –
закрилник на магически отвеси.
25.09.2024г.
Елица
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Георгиева Todos los derechos reservados
