27 ene 2011, 21:12

Със очи на Самодива 

  Poesía
1492 0 40

 

 

 

 

 

 

                                              СЪС   ОЧИ   НА   САМОДИВА

 

                  _________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 Целувах очите ти на Самодива –

                                 два гълъба, още неналудували се.

                                 Препълнен със Обич... Закъсняла фатално.

                                 Но някак нереално и немислимо случена.

                                 Все пак!

 

 

 

 

 

                                Дивно разпуснала коси от старо злато.

                                Ухаещи на дъбрава и среднощни кладенци.

                                Влюбена тайна, скрита в усмивка. Доловима едва.

                                Сред злачен звезден сумрак прошумяло крило.

 

 

 

 

 

 

                               Очи в очите. Ръка в ръката. Душа, попила Душата.

                               Смълчано прегърнати бродехме из алеите на стария парк.

                               И само сенките ни слети сякаш... Разплискваха тишината.

                               Безсилно забравили за правилата неумолими...

                               На Смисъла Живот.

 

 

 

 

 

                             Самодиво моя, със гълъбово притихнали прекрасни очи.

                             Защо закъсня?... Дори вече и не те чаках...

                             От коя ли приказка съдбовно в моя Живот долетя?

                             Та не открих сили сетни тихо. По мъжки... Да заплача.

 

 

 

 

 

                             Намерихме със теб ключето от нашата съвместна Врата.

                             Подари ни го Добрият Дух. Който седеше на пейка до нас.

                             Ала не посмяхме... Никой не се осмели да го стисне в ръка.

                             Ти – греховно млада. Аз – вече почти побелял...

                             И да се врече пред Бога на другия... Сърце до Сърцето!

 

 

 

 

 

 

                            А там някъде звучеше мелодия от пиано.

                            Изпълнена на четири ръце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                           2011 г.

 

 

 

                                                                           Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ели, Невероятнице - благодаря ти за чудесната визуализация на поредния ми скромен стих. Признателен съм и на теб Бо.
    БЪДЕТЕ !!!
  • Много дълго ми се мълчи тук...
    Елена, благодаря!
  • Насладете се на тази разкошотия на Вик, ето тук:

    http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-1065840
  • Бъди поздравена и ти!
    Благодаря ти за прочита...
  • Поздрав!
  • Благодаря, Маги !!!
    Много...
  • нарисуван стих, с най-финното, нежно перо...
    Виктор, сърдечно..
  • Благодаря ви много, скъпи Ани, Ели, Танче...
    Бъдете здрави, щастливи и все така даровити.

    ЗДРАВЕЙТЕ !!!
  • Стихът ти звучи, като напевно наричане за любов.
    Толкова нежност и красота, музика и топлота!
    ВЪЛШЕБСТВО Е!
  • ОТ мен 6 6 6 6!
  • Нежно и много красиво!
  • Галя, Боби, Дани, Галина - развълнувахте ме много!
    Нищо повече не мога да добавя...
    Благодаря ви, Приятели мои, от Сърце и Душа!!!
  • Толкова дълбоко и искрено,съкровено и чисто Родено в сърцето и изпято от душата! Поздрав!
  • На четири ръце... могат да се изпълняват дори мечти! След като си ги написал само с една!
  • Благодаря ти, Кадир!
    БЪДИ !!!
  • Здравей и ти, Любо! Душата на "лирическия ми" е птица в клетка,
    оплетена от хоризонти.

    БЪДИ !!!
  • Ей Вик,все по дълбоко и по дълбоко ни потапяш в душата си...Благодаря!!!Здравей приятелю!!!
  • Селвер - с признателност!
  • Лъки, Оги - нямам думи да изразя благодарността си!
    ЗДРАВЕЙТЕ !!!
  • Брависим, както винаги!
    Поезия си, Виктор!
    Уникален и дълбок е съкровеният блян на сърцето ти!
    Бъди!!!
  • Забравих се в стихът ти,Виктор!Притихвам и аплодирам!
  • Благодаря ти, Галя!
    Бъди ми жива и здрава. И все така даровита...
  • Едно нежно лирично платно видях тук...
  • Благодаря ти, Роси! Много...
  • Истинска духовна наслада доставят стиховете ти!
    Поздрав!
  • Стел, Нина - благодаря ви за добрите слова!
    БЪДЕТЕ !!!
  • Много силно чувствоооо... Разтуптя ми се сърцето. "Душа, попила Душата"!!! Поклон.
  • Благодаря ти, Роза!
    Да, права си. Ала Самодивата /не/е омагьосала единствено
    лирическия ми герой. За което малко му завиждам...
  • Добра е била самодавата, не те е омагьосала, въпреки, че кой знае...
    Поздрав!
  • Приятелю Илко, Жарко Момиче, Руми, Чаровнице, Сеси, Катя, Румпел,
    Ники, Водолея, Ели, Ивон - благодаря ви от Сърце и Душа за топлите думи!
    Това му е хубавото на Живота, че Човека не знае какво го чака зад ъгъла...
    БЪДЕТЕ ВСИЧКИ !!!
  • Прочетох с удоволствие!
  • За Любовта няма закони, правила, граници и възраст!
    Дори и закъсняла фатално,
    дори и случена някак нереално и немислимо...
    Бъди Благословен, че все пак се е случила!
    Защото Тя е тази, дето движи винаги света!
    Тя е Солта на Живота!
    Тя е тази, заради която си струва да живеем!
    Без нея сме за никъде...
    Поклон пред Таланта ти!
  • Допада ми начинът ти на писане, изграждането на образите - така истински и докосващи съкровеното в душата, а също и способността с няколко думи да кажеш много - "Очи в очите. Ръка в ръката. Душа, попила Душата" - какво повече да се каже за любовта?!
    Поздрав!
  • винаги си удоволствие за четене
  • Поздрав за този чудесен стих!
  • Разкошен стих! Един красив любовен вопъл! Поздрави, Виктор!
  • Специално обръщение към лирическия:
    -Здравей господине, нима не си чувал,че за любовта граници няма,и откога възрастта е непреодолима такава!?
  • Стремежа да търсим винаги съвършенството навсякъде ражда красота в душите и чувствата!
  • Благодаря ти, Чаровно Момиче!
    Що се отнася до "отдаването" - обърни се към лирическия ми...
    ЗДРАВЕЙ !!!
  • Виктор,за любовта никога не е късно!...Отдай й се!
    Написано е с толкова чувство,че зарази и мен
Propuestas
: ??:??