Със себе си
Уморена съм.И ми е тъжно.
Исках да разкажа как и днес си отива
подир отминало вчера.
Как сълзите напират
и валят и не спират,
Нека...утре пак ще доходи
като дете ще проходи
със ръчички разперени
за обич протегнати.
Пак ще напече жарко,
това огнено, парещо лято,
даже въздухът ще се стегне
без до дробовете да стигне.
Пак ще се страхувам
за всичко, което обичам.
Ала сълзите ще стискам,
нали трябва да се изправям.
Сама ще се срещна със себе си
да узная своите грешки.
Чуждите има кой да отсъди,
моите ще прогонят съня ми.
После на себе си ще разказвам,
колко е тъжно и трудно
себе си да излъжа
когато всичко е истинско.
Исках да разкажа как и днес си отива
подир отминало вчера.
Как сълзите напират
и валят и не спират,
Нека...утре пак ще доходи
като дете ще проходи
със ръчички разперени
за обич протегнати.
Пак ще напече жарко,
това огнено, парещо лято,
даже въздухът ще се стегне
без до дробовете да стигне.
Пак ще се страхувам
за всичко, което обичам.
Ала сълзите ще стискам,
нали трябва да се изправям.
Сама ще се срещна със себе си
да узная своите грешки.
Чуждите има кой да отсъди,
моите ще прогонят съня ми.
После на себе си ще разказвам,
колко е тъжно и трудно
себе си да излъжа
когато всичко е истинско.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
