Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
26.06.2006 г., 22:39 ч.

Със себе си 

  Поезия
592 0 6
Уморена съм.И ми е тъжно.
Исках  да разкажа как и днес си отива
подир отминало вчера.
Как сълзите напират
и валят и не спират,
Нека...утре пак ще доходи
като дете ще проходи
със ръчички разперени
за обич протегнати.
Пак ще напече жарко,
това огнено, парещо лято,
даже въздухът ще се стегне
без до дробовете да стигне.
Пак ще се страхувам
за всичко, което обичам.
Ала сълзите ще стискам,
нали трябва да се изправям.
Сама ще се срещна със себе си
да узная своите грешки.
Чуждите има кой да отсъди,
моите ще прогонят съня ми.
После на себе си ще разказвам,
колко е тъжно и трудно
себе си да излъжа
когато всичко е истинско.



 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е, Жени!
  • Сама ще се срещна със себе си
    да узная своите грешки.
    Чуждите има кой да отсъди,
    моите ще прогонят съня ми.
    После на себе си ще разказвам,
    колко е тъжно и трудно
    себе си да излъжа
    когато всичко е истинско.
    Отново си на върха,мила!Чудесно е!6 и щастие от мен!
  • Благодаря ви Роси,Ванда,Ива,Танита,Деяна!
    Много казах с този стих, но който разбрал разбрал, както ми каза Кети...Благодаря ти Кети! От тогава не обяснявам стиховете си.
  • Според мене е невероятен! Поздрави!

    Нека...утре пак ще доходи
    като дете ще проходи
    със ръчички разперени
    за обич протегнати.

    ...и колко много

  • Поздрав!
  • Прав си и ти благодаря!
Предложения
: ??:??