26 nov 2017, 9:20  

Със седем лева в джоба.

840 1 7

 

Какъв съм мъж, със седем лева в джоба?
Нали за туй ти позволявам да крещиш?
Обръща ли се дядо ми във гроба
видял, че точно ти до мене спиш?

 

Гладувах дни за да ти купя цвете.
Заробих се, за да си имаме дете.
От тежък труд болят ме днес ръцете.
А са ми само две, а са ми само две...

 

Да сготвиш ти е трудно – уморена си.
Да подредиш дома ти трябва век.
Чиниите във мивката нахвърляни
мечтаят си за ласки на човек.

 

Скимти и пинчерът там близо до вратата.
Да го разходиш иска точно ти.
Шурти във банята водата от чешмата
и през канал изтичат нашите пари.

 

Какво ли ми остава? Чаша вино?
Щом няма нищо в мене на което да държиш.
Виж – червнее ябълката в райската градина...
И чака тебе безнадеждно, да ме прелъстиш.

 

И нека после тук да долети ламята.
Със нея двамата ще поиграем шах.
Ще се разтърси от ядрото си земята...
Аз вече зная що е рай и що е грях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Всички лица и събития са художествена измислица.

Особено седемте лева.

Моля не казвайте на Ламята!

Comentarios

Comentarios

  • "Всички лица и събития са художествена измислица."
    Ама разбира се, че така ще кажеш 😂.
    Хареса ми, съвет ако приемаш, не се осланяй да ти падне отгоре, ами запрятай ръкави .
    Хареса ми!
  • Браво
  • Радвам се че е само хумор за теб и се надявам да няма много в реалния живот, но за съжаление ги има...
  • Това мое..."произведение" е форма на хумор, Люси!!!
    И е художествена измислица.
    А ти не бързай да долиташ.
    В момента нямам време за шах.
    Нищо, че е Неделя - отивам да работя.

    Пожелавам на всички усмивки.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...